Много показателни и някъде твърде любопитни са числата, свързани с резултатите от проведения в неделя местен вот. Заедно с резултатите, беше изчислена и общата избирателната активност в деня на вота. Както се очакваше тя е ниска, едва достигаща 45% от имащите право на глас. Иначе казано, малко над 2,7 милиона души в неделния ден са се поинтересували от това кой ще ги управлява на местно ниво през следващите 4 години, съобщава Нова телевизия.
При сравнение с местните избори през 2019 и 2015 г. се оказва, че българите са все по-слабо мотивирани да участват в избори. С всеки следващ вот губим около 4% избиратели.
На изборите тази неделя, най-малката община в България – Трекляно, която се намира в област Кюстендил, е била и най-активната от всички. Близо 90% от нейните 740 избиратели са отишли да гласуват. Обратният пример откриваме в другия край на страната. В доста по-големия, а и областен град Добрич, двама от всеки трима души са предпочели да си останат вкъщи.
Балотажът е на 5 ноември. На него отиват 19 областни града. Идната неделя ще е ден за избори и в 31 от районите на трите ни най-големи града, тъй като от първия път бяха избрани едва по двама районни кметове в София и във Варна. По-малките общини, които ще им правят компания пък, са 71. Единствено в областите Кърджали и Търговище абсолютно всички общини са си избрали кмет от първия път. Отново на областно ниво, най-честата битка, на която се натъкваме, ще бъде между ГЕРБ и местни коалиции, инициативни комитети или независими кандидати.
Като във всяко състезание и в това има рекордьори. В шуменската община Върбица например, кметската надпревара печели Мердин Байрям от ДПС, с рекордната разлика от 90% между него и неговия опонент. Най-малката разлика между първите двама, за които сега предстои балотаж пък, е в Раднево. Там разликата между претендента на местна коалиция и този на ГЕРБ, е дори под 1%. Любопитна е ситуацията и в Съединение, където има разлика от половин до 2% не само между първите двама, а между първите четирима кандидати.
В хасковското село Брягово е най-дълго управлявалият кмет в България. Името му е Делчо Митев и е издигнат от БСП. В неделя той спечели 15-ия си мандат. Така 72-годишният кмет, който управлява селото си от 26-годишен, ще продължи да го прави поне още 4 години.
В Хаджидимово квадратчето „не подкрепям никого” е предпочетено от близо 15% от гласоподавателите. Завиден процент дори за някои реални кандидати.
И докато на места битката е наистина жестока, на други, кандидатите се съревновават единствено със… себе си. Общините, които бяха пожелани само от един единствен кандидат, са 6 на брой, а кметствата – 887.
В други 9 села никой не желае да управлява. Това, което сега предстои да се случи по тези места, е общинските кметове сами да назначат кметски наместници по свое усмотрение.
Недействителните бюлетини, пуснати за кмет, са близо 40 000. Според изчисления на Института за развитие на публичната среда, неотчетените гласове за общински съветници пък са над 412 000, което е около 15% от общия им брой. Процент, сходен на този, на който бяхме свидетели и на предходните избори за местна власт, когато машинното гласуване също не беше възможно, но просто защото все още не съществуваше като опция. Рекордьор по недействителни бюлетини е община Луковит, с близо 34%.
За недействителна се счита всяка бюлетина, която няма два печата, има вписани знаци по нея, вотът е отбелязан по непозволен начин или в повече от едно квадратчета, както и ако на бюлетината е отбелязана само преференция. Най-много сгрешени протоколи пък, отчитат в Благоевград. От общинската избирателна комисия отдават това на голямата бройка кандидат-кметове. Каквото и да е причината обаче, 75% от всичко написано в протоколите там, след това е било коригирано.
Радваме се, че се доверявате на StandartNews.bg за всички актуални новини
азултатите идва и нов алкад, който ще управлява нашата община. Интересно е да видим какво предстои за нас и какви решения ще вземе новият кмет.
краят на една ера за някои политически партии, докато за други беше началото на ново разочарование. Интересно е да се анализира как се променят предпочитанията на избирателите, какви са причините за такива промени и как това ще отрази политическата картина на страната. Сигурно ще има и сведения за изненадващи победители и губещи, които ще породят дискусии и спекулации. Все пак, важно е да се подчертае, че в местния вот гласът на хората има най-голямо значение за бъдещето на тяхната общност.
на гражданите. Интересно е, че тя беше по-голяма в сравнение с предишните избори, което може да се тълкува като положителен знак за демокрацията в нашата държава. Въпреки това, все още има нужда от повече активност и ангажираност от страна на гражданите в политическия процес. Надявам се, че тези числа ще продължат да растат в бъдеще и ще видим все по-голяма участие на гражданите във вземането на важни решения за страната ни.